Изкуството трябва да се усети, не да се обяснява

С известния български художник и преподавател в Софийския университет Стефан Алтъков разговаря дванадесетокласничаката от нашето училище, Стефани Христова:

Стефан Алтъков е член на Съюза на българските художници, секция „Живопис” от 1985 година и на Представителството на СБХ – Лом от 2000 година.
Работи в областта на живописта и рисунката.
Негови работи са собственост на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, Музеят на Националната художествена академия, Дома на хумора и сатирата в Габрово, художествените галерии на Добрич, Търговище и др.

Работите му съчетават символистични, експресионистични, сюрреалистични, абстрактни и минималистични елементи в духа на постмодернизма.

 Господин Алтъков, в моето проучване за Вас забелязах, че няма голям интерес към нещата, които Вие правите от страна на медиите. Защо според Вас е така?

Може би ние не успяваме много да се рекламираме. Но не знам дали е необходима тази реклама, защото нашето изкуство не е толкова в кръга на прожекторите. Проблемът е, че изкуството трудно достига до хората, защото е не е много комуникативно. Днес изкуството достига до хората по различен начин от колкото преди, по-старото докосване чрез изкуство не достига до хората.

От колко години се занимавате с живопис ?

От много години. От момента , в който се помня – от едно детенце , което драска по стените, до преминаването през художествената гимназия и художествената академия и след това като преподавател, асистент, доцент и професор в Софийския университет.

Тук мога да кажа, че преподавателската работа ме зарежда много, когато съм сред студентите. Творческата работа е процес, различен от преподаването , той е неуправляем, никога не знаеш къде ще те отведе и какво ще ти дойде на ум,  точно това е хубавото на изкуството .

Кое ви подтикна към рисуването ?

Просто желание! Нещо , което е в мен, ме накара да избера това, по-скоро то избра мен ! Рисуването е свръхестествена сила , не знам дали се нарича талант , но така или иначе е някаква дарба дошла от някъде. Човекът трябва да познае шанса в живота си и да я развие.

Имате ли кумир?

Всеки художник има кумир,  не само художникът , всеки човек! Художниците, които са ми оказали силно влияние са Йеронимус Бош, Рембранд, Диего Веласкес , Винсент Ван Гог , Леонардо и Микеланджело,  те за мен са гениални.

Имали ли сте моменти на колебания дали да продължите да рисувате ?

Разбира се, винаги има колебания, но не трябва да се поддаваме, а да продължим.

Вие работите с Лаура Димитрова, имате доста съвместни проекти. Трудно ли се работи в екип и кое предпочитате Вие ?

Има си своите трудности, но и улеснения. Когато работиш с някого , той допълва идеята ти чрез своята. Така става при нас с Лаура, нашите изложби са нещо различно . Улеснението е в това , че някой ти помага, а трудното е , че ти трябва да се сработиш с дадения човек и да направите от две идеи, една цяла.

Как се роди идеята за изложбата „Сте Ла “ и как го приеха хората?

Идеята се появи отдавна , но миналата година едни колеги ни поканиха в Македония и там решихме , че ще я реализираме. За пръв път представихме тази изложба с името „Сте Ла “ свързващо моето име и това на Лаура, в Македония. Хората , които разбират от изкуство, я приеха доста добре , останалите просто не я разбраха. Но аз смятам , че изкуството не трябва да се обяснява , а да се усети , затова тези , които са я усетили, са я разбрали и съответно оценяват труда , който ние полагаме.

За тези , които искат да сбъднат своята мечта свързана с изобразително изкуство , тази година за първи път в Софийски университет Св. Климент Охридски се открива специалност „Визуални изкуства“ . Имащите интерес могат да кандидатстват с портфолио от свои творби и събеседване!